Светът на пратениците на Бога

В християнството, юдаизма и исляма ангелите са посредници между по-висшия и по-нисшия свят, техните крила символизират свободата, а светлият ореол - светлината, която носят от Бога. От древни времена те са предизвиквали благоговение и любов, като са летели нагоре - надолу между небето и земята, носейки послания от едното царство в другото. ангелите и техните царства са почитани във всички религии. В индуизма апсарите - сестрите на Хикари са небесни носителки на любов и възторг, които обгръщат мъртвеца със сладострастните си гърди и го отвеждат в рая. В Корана е казано, че от сълзите на Архангел Михаил, които били пролети заради прегрешенията на вярващите, са произлезли херувимите. Още в ранните писания на иврит се е смятало че ангелите се явяват наново всеки ден под формата на утринната роса. В Талмуда се твърди че на всеки евреин са дадени по 11000 от тях. Но близките на Хикари носят нещо повече от любов и светлина. Те могат да бъдат воини за каузата на доброто и да влизат в духовни битки. Яков се е борил с един ангел и след това бил наречен Израил. Херувими са пазели арката на обетованата земя. Свети Георги и Архангел Михаил са представени като герои с крила, които убиват дракони. Мистик от пети век подрежда ангелите в три триади,,, състоящи се от серафими, херувими и трони, т.е. тези, които са най-близо до трона на Бога, преминавайки през доминионите, добродетелите и силите на втория небесен кръг за да стигне до принсипалиите, архангелите и ангелите от третия кръг. Часовете на деня, дните на седмицата, месеците на годината, зодиакалните знаци и всяка от планетите са представени от ангели. Твърди се, че през четиринадесети век 301 655 722 ангели са кръжали по границите нашата временна вселена, като 133 306 668 са били спуснати от Бога. Подобна сложна подредба може да се види в индуистките представи за духовната йерархия, в будистките вярвания за средните царства и в изобилието от духовни светове, характерни за даоизма. Важността на тези сложни символи идва да подчертае, че хората са напътствани, утешавани и окуражавани от едно присъствие, идващо от друго измерение на съществуване където обитават същества като Хикари. Не бих си позволил да разкривам родината на Хикари ако тя самата не беше си позволила да повдигне въпроса за духовете закрилници и ангелите. Аз като нейн пазител знам че просветленото знание и идентичност способността за неописуема радост и издигаща се над егото й любов прави булото между нея и нейния свят и нас все по-тънко. Тялото на Хикари е израз на тържеството на Духа.

Гневната Хикари

Знам, Хикари, беше абсолютно сигурна, че се проектира бременност. И аз видях енергията и нали съм твой пазител - я почувствах мигновено, но след известно време изчезна. Това сигурно е някакъв преход в друго пространство. Знам, какво си мислиш - че детето, което те е пожелало няма да се роди при твоето телесно измерение. Искаш да разбереш какво е станало. Боли ме да ти кажа но - истината е че това е някакъв вид паралелна бременност и детето е отишло другаде. Знам, знам какво е гняв. Но гнева ще доведе до нови жертви и ново страдание. Няма да върне сина ти. Случило се е и е необратимо. Успокой се. Било каквото било и било каквото не било. Все пак изборът е в основата на всичко.

ILLUMINATI

Прогнозите са смразяващи - проявите на невъздържаност и женски капризи на природата тепърва предстоят, все по-унищожителни, с все повече жертви. Никой и никъде няма да бъде спокоен за следващия смъртоносен танц на вихъра.

защо не съм любимият?!

Ти, който пазиш тайните във вечен плен;
Ти, който вдигаш пак нещастник повален:
Със силата на отказа дари ме, Боже!
Ти всичко опрощаваш, опрости и мен.
Омар Хайям РУБА`ЙЯТ

Усмихни се Ела!

Развява теменужка утринен воал.
Зефир разбужда рози - и духа заспал.
Разумно е да пиеш вино с хубавица.
И чаша да удариш в камъка без жал.

Дели ни връх, ще го изкача утре аз.
Щастлив ще взема чашата в ръка тогаз.
А днес, и днес е време за любов и вино:
Сега и тук се радвай -там е твойта част.

С цвета на роза вино пий през пролетта.
Да жали флейта, арфа да е радостта.
Аз вино пия, то от скърби ме спасява,
Не пиеш ли, иди тогаз и яж пръстта.

Стани, о, изворе на ласки - грей зора.
На арфа посвири, вълшебнице добра.
Които още спят, не ще ги бъде дълго.
Налей, преди да дойде време да умра!

Илюзия е този осезаем свят.
Защо се луташ в бездна, дето скърби спят?
Понасяй злото, покори се на съдбата!
Решеното за теб не ще да отменят.

Ела, подарявам ти тези прекрасни стихове на Омар Хайям от РУБА`ЙЯТ
Засмей се и нека тъгата в очите ти залезе за да има повече щастливи деца около теб. Тъжната майка е болка за душата а я колко народ се нуждае от твоята ласка тук и сега. Благословена майчице, бъди просветлена душа каквато си и не допускай мрака да взема превес в дълбоките ти и мъдри очи.

небесната Хикари

За съжаление трябва да кажа, че Хикари не може да се концентрира върху личното щастие. Прекалено е сетивна за болката на света около себе си и въпреки защитната броня на любовта на хората около нея болката от смъртта я следва като сянка. Затова усмивката й е на жена, която е познала твърде много неща - древна душа. Ако виждаш небесната Хикари не изпитваш ли непоносима болка от недостижимото? Хикари е мираж, жена-мечта, царицата на амазонките но има ли нещо по неуловимо от мечтата да превърнеш идеалната жена в своя спътница? Колко мъже биха могли да следват Елизабет І или Жана Д`Арк или майка Тереза в пътя им? Път, който прекроява хаоса, страха, отдалечава мрака. А животът с реалната жена е още по болезнен, защото тя съвсем реално стъпва във въглените на живота. Естествено е човешко същество да не може да понесе кръста на Хикари. Непознаваема е любовта на Хикари. Тя не принадлежи на един рицар, не принадлежи на една общност - тя е въплъщение на вселенската любов и вселенската милост Каннон. Тъгата от загубата и радостта от живота са объркващи за рицаря но това е победата с поглед. Богинята на милосърдието е спътница на войните по бойното поле и понякога забива меча до дъно, за да не страда в непоносима болка смъртноранения войн. Хикари не търси щастието, личното щастие за нея е непостижимо докато светът е затънал в страх и насилие. Хикари води истинска война със силите на мрака и животът на никой нейн спътник не е в безопасност въпреки безусловната й връзка с вселенската Ки. Небесната Хикари е мярата но изборът е личен. Хикари не взема решения вместо никого и ако рицарят сгреши - последствията са разбитото сърце на Хикари. За съжаление изборът е единственият път към самоусъвършенстването, единственото право на божието творение. Пътят към ада е постлан с добри намерения.

Карма

Какъв тип карма даваме на нашите деца?
Карма е санскритското наименование на закона за причината и следствието - дума, която се използва чесо и е добре известна. Отношението между причината и следствието трябва да бъде разбрано, защото всичко се управлява от причинността. Кармата на индивида е сбор от причините, действащи по време на живота му, които неизбежно ще се проявят в щастливи или нещастни следствия в рамките на естествени периоди от време. Чрез загадката на кармата можем да разберем как индивидът задейства различни причини - как тези причини се натрупват, свързват се с причините на други членове на семейството му, а по-нататък с неговото село, град, старан и така образуват колективна карма, която може да доведе до разрушение и война или до просперитет и мир. Фаталността може да се разглежда като неизбежен резултат на причина задвижена от самия индивид а свободната воля - като свобода за създаването на нови причини.
Тъй като споменах децата, ту е уместно да посоча необходимостта да сложе завинаги край на мита, че децата обичат родителите си в същата степен, в каквато са обичани от тях. Индивидът се научава истински да обича родителите си едва когато достигне зрелост. Родителите не трябва да очакват много от децата си и трябва да им осигурят добро възпитание, което ще допринесе те да поемат собствената си обществена отговорност. Този възглед за децата напомня за определението на Фром за разликата между истинската и фалшивата любов за които споменава и Хикари - Обичам те, защото се нуждая от теб! - фалшива любов и Нуждая се от теб, защото те обичам! - истинска любов.
Да не забравяме, че родителската любов рядко е неегоистична. Обичта на родителите към децата, особено през първите години, обикновено е форма на себелюбие чрез децата. Родителите безотговорно и невежо предават своята карма на децата си. Двойката почти никога не се замисля какво може да предложи на детето, освен собствената си родителска гордост, надежди и удовлетворение. Библейската максима гласи, че греховете на бащите ще бъдат поети от децата. Обяснението на това загадъчно изречение е, че при оплаждането или зараждането духът на индивида, който ще се роди, прониква през главата на бащата, преминава през мозъка и гръбначния стълб и така стига в утробтата на майката( В това пътуване духът поема всички интелектуални и духовни влияния от бащата, като включва в себе си екстракта на психологическата му нагласа. По късно през бременността нероденото приема влияния и от майката. Ето защо двойката много сериозно трябва да си зададе въпроса - Какво можем да предложим на детето? Що за психическа наследственост ще му дадем? Можем ли да възпитаме детето позитивно?

Хикари - Изида - първопричината

Изключително важно е да разберем че жената е първопричината за щастието или злощастието на семейството, на нациите, на целия свят. Тя проектира емоционалните си състояния чрез мозъка си и опложда мозъка на мъжа положително или отрицателно, според състоянието на душевността си или на въображението си. Типът жена, която винаги поставя финансови интереси пред любовта, има вътрешен живот с много ниски вибрации и се управлява изключително от животински егоизъм. Такава жена поражда у мъжа егоистични мисли, материалистично поведение, безчувственост, грубост, безчовечност, като по този начин допринася за изграждането на материално, егоистично, насилническо и покварено общество.
Жените не разбират че са като земята и всичко, което заченат или проектират извън себе си, се връща обратно при тях. Индивид, чийто мисли са оплодени от низките мисли на жената, неизбежно ще се отнася с нея със същия егоизъм и липса на любов, които е получил. Жената в този случай е считана за предмет или вещ. И обратно, жена, която отдава любовта си на мъж, достоен за нея, винаги ще бъде обичана. Изключение от това правило е жената, отдаваща се на мъж с ниско човешко качество, който я улавя в чувстения свят на долни страсти, без да й отвръща с никаква любов. Не бива да се забравя че жената е носител на кармата носител на вибрациите заложени в нея не само от мъжете които са я обладавали сексуално, но и от всички други, които са я погледнали със сексуално желание. В нейната чаша се съдържат не само вибрациите на чисто възхищение, което са изпитали към нея достойни мъже, но и похотливите вибрации на мъже, водени от болни или порочни подтици. Като приемник на мъжкия магнетизъм тя може лесно да се замърси, ако вътрешнатай моралност не е достатъчно твърда и ако не притежава сила на характера. Без значение колко привлекателна или чиста може да изглежда външно една жена, важна е вътрешната красота и чистота на душата й. Какъв вид лудост би подтикнал някого да пие от чаша без да знае какво има в нея. Чашата, от която пием може да е много красива но може да съдържа и отрова. При жената това става несъзнателно, без злонамереност от нейна страна. В случай като Хикари - Изида мъжът обединявайки се сексуално никога не знае дали ще получи целувката на смъртта и провала или диханието на живота и успеха. Нейната енергия е положителна но избора е негов. С посредничеството на вселенската жена мъжът приема семето, което покълва в него и по-късно дава плод под формата на действия или материални творения. Хикари е пораждащият мозък, а мъжът - ръцете, осъществяващи материалното творение. Хикари управлява света на идеите - мъжът - светът на материята.
В частния случай когато положителна жена като Хикари е имала дълъг брак с положителен и преуспяващ мъж и той внезапно умре, тя може да се омъжи повторно. В този случай новият съпруг, дори да е бил нещастен и негативен човек ще претърпи учудваща промяна, като малко по-малко ще стане по-силен и по-позитивен докато достигне положение, сходно с това на предишния й съпруг. Първият съпруг също се е възползвал от по-високата положителна вибрация вложена предварително по рождение в чашата.
Няма да се задълбочавам в анализа на проституцията и бройкаджийството. Резултатът е кошче за боклук. Жената може да повлияе само върху материалния но не й върху инстинктивния живот на мъжа. Има и друг тип жена, която слиза по-ниско дори от проститутката в човешката скала. Това е жената, живееща в прекомерен лукс и удобство, която опорочава сексуалността си,като търси нови усещания, защото изобилието около нея я довежда до сетивно изтощение, след като невъздържано е опитала всевъзможни удоволствия. Тя може да се опорочи дотолкова, че в стремежа си да съживи притъпената си чувственост напълно пренебрегва морала и стига до всякакви крайности.
На другия полюс на женствеността намираме благородните, патриотично настроени жени, превърнали се в легендарни фигури в историята на страната си, издигнали своето либидо върху крилете на хуманни и безкористни идеали. Таки жени заемат важно място като представителки на по-висшата женска зараждаща способност - не случайно сред жените, които вдъхновяват Хикари са Елизабет І, Жана Д`Арк, Майка Тереза...

загадката на женската душа

Древният сфинкс е символ на предпазливостта и секретността затова при разкриването на женските тайни на любовта ще следвам повелите на благоразумието. Не би било правилно да разбуля Хикари - Изида на тези, които не са готови да я гледат. Човек може да съзре само за миг нейната вечна и безсмъртна красота - цел, преследвана от търсачите на истината и философите на всички времена. Макар мантията на Хикари - Изида да е тънка, трябва да остане забулена. Задачата ми е да повдигна булото на Хикари, но за да се срещнеш с нея лице в лице, трябва да си не просто призван но и избран, готов да преминеш през трудните, болезнени и продължителни изпитания, на които природата подлага търсещите голата истина.
Знам, че скритите пазители на природните тайни ще закрият очите на недостойните, за да не прозрат същността на познанието, което предавам с това поклонение.
Те ще останат до празното и програмирано разбиране на думата но не и на по-дълбокото и живо значение.
Великите символи на универсалният дуализъм винаги са се претворявали в женското същество. Навлизайки по-дълбоко в тази тема, ще отбележа че всичко във Вселената съществува по двойки: мъжко и женско, активно и пасивно, светлина и тъмнина, живот и смърт, яйцето като символ на жената, която е пасивният зачеващ принцип в природата, а спермата - символ на мъжа, който е активният принцип. Мъжкият и женският принцип представляват двете половини на едно цяло, сходни по своята противоположност но не равностойни. Според Библията Бог е създал Адам от пръст, но Ева била направена от реброто на Адам, докато той спял. Част от загадката на жената се крие в този символичен разказ - мъжът и жената са създадени различно. Ева е породена от самият Адам. В това отношение разбира се Библията няма предвид телесното й съществуване а по-скоро съществуването на душата й.

Важна разлика е съществуването на трансцедентална разлика между девственицата и жената, която вече е имала сексуална връзка. Тази разлика е толкова голяма, че девственицата действително няма душа, а я получава от първия мъж, който я обладае сексуално и разкъса химена.Тя заедно с всички други девственици има обща душа, която всъщност е душата на природата въплътена в нея.
Хименът е печатът на природата. Той е защитата, поставена от природата в нейният жив храм - жената. Когато този печат бъде разчупен чрез сексуално посвещаване, в жената се ражда сила, която остава с нея завинаги - нейната душа. Дотогава тя има единствено първична душа, образувана от елементалната субстанция на природата.
Женската душа може да има по-нисш или по-висш характер, който определя щастието или мъките в живота й според качеството на първата й сексуална връзка, защото това събитие в голяма степен определя бъдещата й съдба. Това зависи от еволюционното ниво на посвещаващия и от състоянията на съзнателност, които той изживява по време на коитуса, както и от неговата нежност или грубост. Ако мъжът притежава долна или страстна природа и психическият център на тежестта е в стомаха и тестикулите, ако е пасивен, женствен или страда от комплекси, жената със сигурност ще приеме изключително негативна сила, и по-нататъшните й сексуални контакти няма да променят съществено първоначалната душа, а само ще прибавят нови елементи към основното ядро, получено при посвещението. Напр, ако първият мъж е груб неморален и покварен, а вторият истински светец влиянието на втория няма да е достатъчно да заличи отпечатъка на първия - той ще се запази завинаги като основен елемент на душата.
Сексуалното посвещаване наистина е най-важнотои решаващо преживяване на една жена, защото определя дали ще е щастлива или не, дали я очаква духовно издигане или падение. Наред с това, тя остава психически свързана с посветителя си,дори никога да не го срещне физически повече. А и как би могло да бъде иначе - тя е получила от него душата си както мъжът е получил своята от Бог. Девственицата посветена от мъж с по-висока степен на развитие, който е съзнателно буден, позитивен,интелигентен и уравновесен, ще бъде възприемчива към всички елементи нужни за нейното щастие, благополучие и духовно издигане. Има редки случаи, когато жената получава душата си от Бога - това са посветените на Изида, те обикновено носят Бога в името си, по рождение.
Вътрешният характер на Природата е аморален, извън доброто и злото, и в основата си е безразличен към моралността защото е над тези понятия.
Човешката етика представлява само нормите на поведение, смятани за приемливи от определено общество в даден момент.Природата е вечна и безкрайна извън доброто и злото и се придържа само към правилата на играта, зададени от Създателя.Хората страдат, когато се отклонят от тези правила.
Какво се случва с жената след първото й сексуално преживяване, как изгражда взаимоотношенията си с мъжкия пол като цяло? Символично свързваме жената с яйцето. Също като земята тя дава живот на всички семена, които проникнат в нея - независимо дали са добри или лоши, положителни или отрицателни. Майката Земя не прави разлика между отровни и полезни растения - в нея виреят и едните и другите. Ако жената е "търсачка на мъжки магнетизъм" тя приема безразборно толкова много и различни видове вибрации, че напълно загубва психологическата си самоличност. Тези вибрации се сливат в душатай, като предизвикват различни сложни емоционални и психични състояния.
Жената може да се изобрази като съд или чаша.
Има жени, чието съдържание може да се замърси или опорочи до такава степен че да се превърне истинската природа на жената в кофа за смет. Жената - Изида носи само положителни сили. Конкретната ситуация зависи не само от получаваното а главно от това, което жената приема или допуска да влезе в нея. Магнитният овоид на женската душа, който предпазва чашата се отваря само когато нещо дълбоко вътре в нея изпита привличане към силата, която се стреми да проникне. По този начин тя приема или отхвърля тази сила в зависимост от степента на вътрешна еволюция, духовно издигане и психическо равновесие. Една жена може да бъде чиста и на шейсетгодишна възраст, дори след като е имала много изживявания, и обратно - тя може да бъде замърсена и опорочена още на четиринайсет годишна възраст. Тъкмо силата на нейното духовно качество - божият дух, нейният вътрешен произход, може да я спаси от негативна първа сексуална връзка, дори да е млада и неопитна. Това качество представлява смес от наследственост, образование, лични усилия и грижи и чувството за отговорност.
Женският пол е носител на кармата на човечеството, но този въпрос ще анализирам когато му дойде времето.
Има два противоположни типа жени - инстинктивна или утробна жена и интелектуална жена. Инстинктивната жена е тази, чийто мотивационен център не е в мозъка а в утробата. Тя реагира с чувствата си като животните - роб е на инстинктивните си импулси. За разлика от нея интелектуалната жена анализира всичко и оформя по съответен начин поведението си, защото мисленето й е по-силно от инстинктивните импулси. Но тя често реагира на хора и ситуации безчувствено и неженствено. Съществува и трети тип, ще я нарека уравновесена жена. Тя използва съзнателно сърцето си - за да намери равновесие между инстинкта, емоциите и интелекта си. Нейният езотеричен символ е числото 8 в него интелектуалните и инстинктивните потоци се пресичат и регулират взаимно в средата - в сърцето й. Ако уравновесената жена се интересува от майчинството тя прави това свободно като едно от средствата за самореализация, което не и пречи да насочи зачеващата сила към света на философията, изкуството, науката, образованието или други области на изяви. Правилното развитие на емоционалната чувствителност, самоконтролът, господството над себе си, позволяват на жената да стане цялостно същество, което може да надхвърли инстинктивните сили вътре в себе си.

dream woman

Благодаря ти Хикари, болката ми напомня че съм жив.
Ти, Хикари си въплъщение на мъжката мечта, Нереида излязла от глъбините на земната душа. Особено във време в което сетивата на мъжете са пренаситени от леснодостъпни на конвейр бройлери от порно и чалга индустрията и ролята на уомънайзъри хич не ни допада Хикари ти наистина си глътка жива вода за мъжките перцепции. Самото съзнание че ти не си леснодостъпна жена, която който и да е може да притежава без съзнателният ти избор събужда рицарските ни инстинкти. Само свободната жена може да вдъхнови мъжете за велики дела. Свободна от страстите на плътта и от ограниченията на времето, в което живеем - ето това си ти Хикари. Жената-мечта.

втората пролет Хикари

Втората пролет носи във физически, емоционален и духовен план най-често най-трудната част от пътя. Спомням си думите на поета Т.С. Елиът:
За да стигнеш при непознатото,
трябва да извървиш път, който е път на невежеството.
За да добиеш, каквото не притежаваш,
трябва да извървиш пътя на лишението.
За да постигнеш това, което не си,
трябва да извървиш пътя на който не си.
И онова, което не знаеш, е единственото, което знаеш,
и онова, което имаш, е каквото нямаш,
и мястото, където си, е където не си.

Привидното противоречие в стихотворението на Елиът е самата ти същност Хикари и ти напомня да приемеш всичко, включително и неизвестното. Жаждата ти да знаеш и инстинктът да съхраняваш живота те тласка да предприемаш действия и да правиш прибързани заключения. Но ти знаеш че не бива да правим нищо примирайки от страх. С това само се допринася да се случи познатото и не позволяваме на нищо ново да възникне и да се развие.

За да можеш да приемеш себе си такава каквато си трябва да минеш през онова, което изживяваш в момента. Може да срещнеш тъга или страх, или да почувстваш облекчение и възбуда. За да прекосиш тази непозната територия, не е нужно да елиминираш чувствата си. Когато те боли и страдаш, чувствата ти носят важна информация. Силните емоции имат зародиша на положителната енергия. Източникът на спокойните късни години е в самите трудности на прехода. Коренът на трудностите са основа на състраданието, което ще те съпътства до края на дните ти.
Приеми непостоянството на живота си, за да постигнеш пълнотата на съществуването. БУШИДО.

все пак Хикари не е Маргарита

Въпреки, че ако пожелае чудесно би се справила с ролята на Маргарита Хикари не може да бъде украшение на ревера на никой Майстор. Просто не мога да си представя Майстор, който да може да се справи със своенравността на Хикари, когато избухне като ураган от чувства. Вярно е, че тя владее духа си до съвършенство но мъжът до нея не е в безопасност. И тъй като сме в колегиални отношения от години мога да си позволя да я обичам, да я подкрепям и да я браня доколкото ми го позволява изобщо, без да тая и грам надежда че някога ще бъда допуснат до sword dance.

двойният стандарт на Бушидо

При оценката на жената Хикари винаги отчитам два фактора - изявите й на бойното поле и край домашното огнище. В първият случай тя не блести особено, но във втория затъмнява всички останали. Този двоен стандарт определя отношението ми към нея- като майстор не получава кой знае каква висока оценка, но като съпруга и майка - възпитателка на самураи тя се ползва с най-високо уважение и дълбока обич. Ако ми позволи бих я нарекал МАТРОНА в духа на римската традиция. Тъкмо защото е майка. Мъжете се прекланят пред нея не защото виждат в нея боец или законодател, а защото я приемат като своя майка. Управлението на домакинството е изцяло в нейни ръце. Възпитанието на децата, дори защитата им, е поверена на нея. Изкуството на боя с меч е важно за да съумява да възпитава компетентно своите деца.

съвършенството

Уменията изисквани от амазонките - домакини не са били просто за показ. Вярно е, че са намирали приложение на светски приеми - били са приемани като нещо задължително за всяка уважаваща себе си домакиня - като неотменна част от гостоприемството. Жената е трябвало да бъде най-вече къщовница и това е била ръковдната идея за нейното възпитание. Затова женските умения са били ориентирани главно към семейния живот.
Затова, колкото и далеч да отвеждат Хикари нейните пориви, тя винаги се вслушва в зова на сърцето си като център на своето същество. И ако на нещо някога е робувала, то това е било опазването на честта и достойнството си, за което е готова да изтърпи всякакви мъки и дори да пожертва живота си.
Ден и нощ, със стихове съчетаващи твърдостта и нежността, дръзновението и скръбта, тя възпява своето малко гнездо. Като дъщеря - тя се жертва за своя баща, като съпруга - за своя съпруг, като майка - за своя син. Затова от най-ранна възраст те е отраснала с идеята за самоотверженост. Животът на Хикари е бил винаги безкористно служене на дълга. Точно в духа на Бушидо - да бъде помощница на мъжа на живота си. След смъртта му, въпреки че отсега виждам огън в очите й, и че гневно ще ми заяви колко ярко е превъзходството на християнството, което изисква от всяка жива душа да носи отговорност единствено пред своя Създател, все пак не може да отрече че идеята за свещения дълг - да служи на кауза несравнимо по-висша от собственото й аз, дори с цената на своята индивидуалност я върна в отбора на живите... Имам предвид самата идея за служение - най-великата която Христос е проповядвал и която се явява съкровената същност на неговата мисия - и в този смисъл Бушидо също е съпричастно към вечната истина.

предсмъртно писмо

Хикари си споделя разни открития с мен, от години. Сред тях е това изключително писмо, което съпругата на един млад даймьо написала малко преди да посегне на своя живот. То не се нуждае от коментар.

Чувала съм, че случайността никога не влияе на хода на събитията тук, под небесния свод и всичко е съобразено с нечий висш и неизповедим промисъл. Да се подслоним под едно и също дърво или да отпием вода от една и съща река - това е било предопределено още векове преди да се родим. Тъй като душите ни са се врекли навеки в съпружески съюз, от две кратки лета сърцето ми те следва неотклонно като сянка. Любовта свърза нашите две сърза, за да се обичат и да бъдат обичани. Наскоро узнах че предстоящата битка ще бъде последната по твоя героичен път, затова приеми този прощален поздрав от своята любяща съпруга. Ето аз, която не храня надежди и не изпитвам радост от земното си битие, трябва ли да те отклонявам от твоя дълг и да разсейвам мислите ти със самият факт че съм жива? Защо? Нима не е по-редно да те изчакам на онзи път, по който всеки смъртен все някога ще поеме? Никога умолявам те, никога не забравяй многобройните благодеяния с които те обсипа нашият добър господар Хидейори.

историята на Адзума

Адзума е олицетворение за самурайските момичета на идеалната жена. Тя случайно открива че мъжът, в който е влюбена съзклятничи срещу нейният съпруг. Преструвайки се че се включва в престъпния заговор, тя успява в мрака да заеме мястото на съпруга си и смирено поема удара на меча на своя любим и убиец върху собствената си глава.

хикари - духовна сестра на жана д.арк?

Фехтовката - т.е. боят с меч и други подобни умения, макар и наглед не особено необходими, са внасяли необходимото здравословно разнообразие в иначе монотонния живот на жената - амазонка. Но те са били продиктувани не само от хигиенични съображения - при нужда лесно са можели да намерят практическо приложение. Когато достигала разцвета на женствеността си девойката била дарявана с кинжал - кайкен - букв. джобно ножче, който е можела да насочи към гръдта на своя нападател, а ако не е имала друг изход, към собственото си сърце. Последното се е случвало доста често но никой не трябва да ги съди за това. Дори християнската съвест с целия ужас, който изпитва от самоунищожението, едва ли ще ги порицае строго при наличието на такива примери като Пелагия и Доминина, две самоубийци, канонизирани за това че са опазили своята целомъдреност и благочестие. Когато целомъдрието й е било застрашено, японската Виргиния не е чакала да бъде спасена от меча на баща си, защото в пазвата й винаги е бил скътан кинжал. За нея би било позор именно това - да не знае най-подходящият начин, по който да посегне на себе си. Например, колкото и малки да са били познанията й по анатомия, тя е трябвало да знае точното място, където да забие кинжала в гърлото си, а също и как да привърже с пояс долните си крайници така, че когато открият трупа й, той да е в благопристойна поза, т.е. със събрани нозе, независимо от предсмъртните й конвулсии. Та нима подобни мерки не биха направили чест на християнката Перпетуа или весталката Корнелия? Хикари ще ми прости че засягам тази тема, защото идеята ми не е да я възмутя че се ровя в лични за нея факти, а просто да разруша битуващата и напълно погрешна представа, основана на японските традиционни бани и други подобни дреболии че целомъдрието е непознато за Япония. Хикари може да посещава нуди плаж и да бъде студена като Луната. Целомъдрието е най-висша добродетел за амазонката и тя държи на него повече от живота си.
Ето една история, споделена ми от Хикари:
Попадайки в плен, една млада жена, когато видяла, че я заплашва насилие от страна на недодяланите войници, заявила, че е готова да утоли низките им страсти, ако първо й разрешат да драсне някой и друг ред на своите сестри, които войната била пръснала във всички посоки. Щом приключила с писането, тя се втурнала към близкия кладенец и се хвърлила в него, за да опази честта си, а писмото, което оставила завършвало със следните стихове:
От страх, че облаците могат да затъмнят
светлината й,
една докоснала се до тази низша сфера,
младата луна над планинския връх
побърза да побегне...

образец на парадоксалност

Да наречеш Хикари образец на парадоксалност означава че интуитивната дейност на ума й е останала неразгадаема за боравещия с аритметична точност мъжки разсъдък. Китайската идеограма за мистериозно и непознаваемо се състои от два елемента - единият означаващ млад а другият - жена, с подтекста че физическото очарование и деликатни емоции на слабия пол си остават загадка за по-грубоватите мисловни процеси на мъжете.
Като система Бушидо е било предвидено най-вече за мъжете, затова и добродетелите, които то е ценяло в жените, естествено са били доста далеч от стандартните представи за женственост. Още Винкелман е отбелязал че възвишената красота на гръцкото изкусто е по-скоро мъжествена, отколкото женствена, а Леки добавя, че това важи не само за изкуството, но и за нравствените понятия на елините. На подобни основания и Бушидо възхвалявало най-много онези жени, "които са се абстрахирали от крехкостта на своя пол и са демонстрирали героична сила на духа, достойна за най-силните и смели мъже. Затова и младите момичета са били възпитавани да потискат чувствата си, да каляват нервите си и да боравят с оръжие - особено меча с дълга ръкохватка - наричан нагината - за да могат сами да се справят с неочаквани неприятности. Ала основният мотив за възпитаването в подобни воински добродетели все пак е бил свързан не с приложението им на бойното поле, а с две други сфери - личната и семейната.
Жената не е разполагала със свой сюзерен - ако изключим съпруга и или баща й чиято чест е била длъжна да брани с всички средства, което се е заключавала и нейната лична чест - т.е. тя сама се е грижела за своята безопасност. С оръжието си тя е защитавала личната си чест, при това със същата ревност, с която съпругът й е бранел честта на своя господар.. А военната й школовка е намирала и домашно приложение - във възпитанието на синовете й, както сами ще видим по-нататък.

Маргарита - жената домакиня

В идеала за жена на Бушидо има твърде малко мистерия. Китайската идеограма за съпруга представлява жена, държаща метла - разбира се, тя не я размахва заплашително към своя законен спътник в живота, нито пък се кани да я яхре, за да отлети на някое вещерско сборище, а я използва с далеч по-прозаична цел, заради която всъщност са били измислени и метлите. Представата за домашен уют, която този йероглиф изразява е сходна с тази, която ни подсказва етимологията на английските понятия wife съпруга аналогично с weaver плетачка и daughter - доячка. Без да ограничава сферата на женската дейноcт до трите К - кухнята, църквата и децата, както чувам че правел един немски кайзер, идеалът за женственост в Бушидо се е свеждал най-вече до жената - домакиня. Но както аз и моите колеги знаем, съществуват и жени като Хикари, в която се вписват идеално две наглед взаимноизключващи се черти - на домакиня и амазонка и за всеобщ рицарски потрес - чудесно отговарят на изискванията на Рицарския кодекс.