втората пролет Хикари

Втората пролет носи във физически, емоционален и духовен план най-често най-трудната част от пътя. Спомням си думите на поета Т.С. Елиът:
За да стигнеш при непознатото,
трябва да извървиш път, който е път на невежеството.
За да добиеш, каквото не притежаваш,
трябва да извървиш пътя на лишението.
За да постигнеш това, което не си,
трябва да извървиш пътя на който не си.
И онова, което не знаеш, е единственото, което знаеш,
и онова, което имаш, е каквото нямаш,
и мястото, където си, е където не си.

Привидното противоречие в стихотворението на Елиът е самата ти същност Хикари и ти напомня да приемеш всичко, включително и неизвестното. Жаждата ти да знаеш и инстинктът да съхраняваш живота те тласка да предприемаш действия и да правиш прибързани заключения. Но ти знаеш че не бива да правим нищо примирайки от страх. С това само се допринася да се случи познатото и не позволяваме на нищо ново да възникне и да се развие.

За да можеш да приемеш себе си такава каквато си трябва да минеш през онова, което изживяваш в момента. Може да срещнеш тъга или страх, или да почувстваш облекчение и възбуда. За да прекосиш тази непозната територия, не е нужно да елиминираш чувствата си. Когато те боли и страдаш, чувствата ти носят важна информация. Силните емоции имат зародиша на положителната енергия. Източникът на спокойните късни години е в самите трудности на прехода. Коренът на трудностите са основа на състраданието, което ще те съпътства до края на дните ти.
Приеми непостоянството на живота си, за да постигнеш пълнотата на съществуването. БУШИДО.