Карма

Какъв тип карма даваме на нашите деца?
Карма е санскритското наименование на закона за причината и следствието - дума, която се използва чесо и е добре известна. Отношението между причината и следствието трябва да бъде разбрано, защото всичко се управлява от причинността. Кармата на индивида е сбор от причините, действащи по време на живота му, които неизбежно ще се проявят в щастливи или нещастни следствия в рамките на естествени периоди от време. Чрез загадката на кармата можем да разберем как индивидът задейства различни причини - как тези причини се натрупват, свързват се с причините на други членове на семейството му, а по-нататък с неговото село, град, старан и така образуват колективна карма, която може да доведе до разрушение и война или до просперитет и мир. Фаталността може да се разглежда като неизбежен резултат на причина задвижена от самия индивид а свободната воля - като свобода за създаването на нови причини.
Тъй като споменах децата, ту е уместно да посоча необходимостта да сложе завинаги край на мита, че децата обичат родителите си в същата степен, в каквато са обичани от тях. Индивидът се научава истински да обича родителите си едва когато достигне зрелост. Родителите не трябва да очакват много от децата си и трябва да им осигурят добро възпитание, което ще допринесе те да поемат собствената си обществена отговорност. Този възглед за децата напомня за определението на Фром за разликата между истинската и фалшивата любов за които споменава и Хикари - Обичам те, защото се нуждая от теб! - фалшива любов и Нуждая се от теб, защото те обичам! - истинска любов.
Да не забравяме, че родителската любов рядко е неегоистична. Обичта на родителите към децата, особено през първите години, обикновено е форма на себелюбие чрез децата. Родителите безотговорно и невежо предават своята карма на децата си. Двойката почти никога не се замисля какво може да предложи на детето, освен собствената си родителска гордост, надежди и удовлетворение. Библейската максима гласи, че греховете на бащите ще бъдат поети от децата. Обяснението на това загадъчно изречение е, че при оплаждането или зараждането духът на индивида, който ще се роди, прониква през главата на бащата, преминава през мозъка и гръбначния стълб и така стига в утробтата на майката( В това пътуване духът поема всички интелектуални и духовни влияния от бащата, като включва в себе си екстракта на психологическата му нагласа. По късно през бременността нероденото приема влияния и от майката. Ето защо двойката много сериозно трябва да си зададе въпроса - Какво можем да предложим на детето? Що за психическа наследственост ще му дадем? Можем ли да възпитаме детето позитивно?