хикари - духовна сестра на жана д.арк?

Фехтовката - т.е. боят с меч и други подобни умения, макар и наглед не особено необходими, са внасяли необходимото здравословно разнообразие в иначе монотонния живот на жената - амазонка. Но те са били продиктувани не само от хигиенични съображения - при нужда лесно са можели да намерят практическо приложение. Когато достигала разцвета на женствеността си девойката била дарявана с кинжал - кайкен - букв. джобно ножче, който е можела да насочи към гръдта на своя нападател, а ако не е имала друг изход, към собственото си сърце. Последното се е случвало доста често но никой не трябва да ги съди за това. Дори християнската съвест с целия ужас, който изпитва от самоунищожението, едва ли ще ги порицае строго при наличието на такива примери като Пелагия и Доминина, две самоубийци, канонизирани за това че са опазили своята целомъдреност и благочестие. Когато целомъдрието й е било застрашено, японската Виргиния не е чакала да бъде спасена от меча на баща си, защото в пазвата й винаги е бил скътан кинжал. За нея би било позор именно това - да не знае най-подходящият начин, по който да посегне на себе си. Например, колкото и малки да са били познанията й по анатомия, тя е трябвало да знае точното място, където да забие кинжала в гърлото си, а също и как да привърже с пояс долните си крайници така, че когато открият трупа й, той да е в благопристойна поза, т.е. със събрани нозе, независимо от предсмъртните й конвулсии. Та нима подобни мерки не биха направили чест на християнката Перпетуа или весталката Корнелия? Хикари ще ми прости че засягам тази тема, защото идеята ми не е да я възмутя че се ровя в лични за нея факти, а просто да разруша битуващата и напълно погрешна представа, основана на японските традиционни бани и други подобни дреболии че целомъдрието е непознато за Япония. Хикари може да посещава нуди плаж и да бъде студена като Луната. Целомъдрието е най-висша добродетел за амазонката и тя държи на него повече от живота си.
Ето една история, споделена ми от Хикари:
Попадайки в плен, една млада жена, когато видяла, че я заплашва насилие от страна на недодяланите войници, заявила, че е готова да утоли низките им страсти, ако първо й разрешат да драсне някой и друг ред на своите сестри, които войната била пръснала във всички посоки. Щом приключила с писането, тя се втурнала към близкия кладенец и се хвърлила в него, за да опази честта си, а писмото, което оставила завършвало със следните стихове:
От страх, че облаците могат да затъмнят
светлината й,
една докоснала се до тази низша сфера,
младата луна над планинския връх
побърза да побегне...