загадката на женската душа

Древният сфинкс е символ на предпазливостта и секретността затова при разкриването на женските тайни на любовта ще следвам повелите на благоразумието. Не би било правилно да разбуля Хикари - Изида на тези, които не са готови да я гледат. Човек може да съзре само за миг нейната вечна и безсмъртна красота - цел, преследвана от търсачите на истината и философите на всички времена. Макар мантията на Хикари - Изида да е тънка, трябва да остане забулена. Задачата ми е да повдигна булото на Хикари, но за да се срещнеш с нея лице в лице, трябва да си не просто призван но и избран, готов да преминеш през трудните, болезнени и продължителни изпитания, на които природата подлага търсещите голата истина.
Знам, че скритите пазители на природните тайни ще закрият очите на недостойните, за да не прозрат същността на познанието, което предавам с това поклонение.
Те ще останат до празното и програмирано разбиране на думата но не и на по-дълбокото и живо значение.
Великите символи на универсалният дуализъм винаги са се претворявали в женското същество. Навлизайки по-дълбоко в тази тема, ще отбележа че всичко във Вселената съществува по двойки: мъжко и женско, активно и пасивно, светлина и тъмнина, живот и смърт, яйцето като символ на жената, която е пасивният зачеващ принцип в природата, а спермата - символ на мъжа, който е активният принцип. Мъжкият и женският принцип представляват двете половини на едно цяло, сходни по своята противоположност но не равностойни. Според Библията Бог е създал Адам от пръст, но Ева била направена от реброто на Адам, докато той спял. Част от загадката на жената се крие в този символичен разказ - мъжът и жената са създадени различно. Ева е породена от самият Адам. В това отношение разбира се Библията няма предвид телесното й съществуване а по-скоро съществуването на душата й.

Важна разлика е съществуването на трансцедентална разлика между девственицата и жената, която вече е имала сексуална връзка. Тази разлика е толкова голяма, че девственицата действително няма душа, а я получава от първия мъж, който я обладае сексуално и разкъса химена.Тя заедно с всички други девственици има обща душа, която всъщност е душата на природата въплътена в нея.
Хименът е печатът на природата. Той е защитата, поставена от природата в нейният жив храм - жената. Когато този печат бъде разчупен чрез сексуално посвещаване, в жената се ражда сила, която остава с нея завинаги - нейната душа. Дотогава тя има единствено първична душа, образувана от елементалната субстанция на природата.
Женската душа може да има по-нисш или по-висш характер, който определя щастието или мъките в живота й според качеството на първата й сексуална връзка, защото това събитие в голяма степен определя бъдещата й съдба. Това зависи от еволюционното ниво на посвещаващия и от състоянията на съзнателност, които той изживява по време на коитуса, както и от неговата нежност или грубост. Ако мъжът притежава долна или страстна природа и психическият център на тежестта е в стомаха и тестикулите, ако е пасивен, женствен или страда от комплекси, жената със сигурност ще приеме изключително негативна сила, и по-нататъшните й сексуални контакти няма да променят съществено първоначалната душа, а само ще прибавят нови елементи към основното ядро, получено при посвещението. Напр, ако първият мъж е груб неморален и покварен, а вторият истински светец влиянието на втория няма да е достатъчно да заличи отпечатъка на първия - той ще се запази завинаги като основен елемент на душата.
Сексуалното посвещаване наистина е най-важнотои решаващо преживяване на една жена, защото определя дали ще е щастлива или не, дали я очаква духовно издигане или падение. Наред с това, тя остава психически свързана с посветителя си,дори никога да не го срещне физически повече. А и как би могло да бъде иначе - тя е получила от него душата си както мъжът е получил своята от Бог. Девственицата посветена от мъж с по-висока степен на развитие, който е съзнателно буден, позитивен,интелигентен и уравновесен, ще бъде възприемчива към всички елементи нужни за нейното щастие, благополучие и духовно издигане. Има редки случаи, когато жената получава душата си от Бога - това са посветените на Изида, те обикновено носят Бога в името си, по рождение.
Вътрешният характер на Природата е аморален, извън доброто и злото, и в основата си е безразличен към моралността защото е над тези понятия.
Човешката етика представлява само нормите на поведение, смятани за приемливи от определено общество в даден момент.Природата е вечна и безкрайна извън доброто и злото и се придържа само към правилата на играта, зададени от Създателя.Хората страдат, когато се отклонят от тези правила.
Какво се случва с жената след първото й сексуално преживяване, как изгражда взаимоотношенията си с мъжкия пол като цяло? Символично свързваме жената с яйцето. Също като земята тя дава живот на всички семена, които проникнат в нея - независимо дали са добри или лоши, положителни или отрицателни. Майката Земя не прави разлика между отровни и полезни растения - в нея виреят и едните и другите. Ако жената е "търсачка на мъжки магнетизъм" тя приема безразборно толкова много и различни видове вибрации, че напълно загубва психологическата си самоличност. Тези вибрации се сливат в душатай, като предизвикват различни сложни емоционални и психични състояния.
Жената може да се изобрази като съд или чаша.
Има жени, чието съдържание може да се замърси или опорочи до такава степен че да се превърне истинската природа на жената в кофа за смет. Жената - Изида носи само положителни сили. Конкретната ситуация зависи не само от получаваното а главно от това, което жената приема или допуска да влезе в нея. Магнитният овоид на женската душа, който предпазва чашата се отваря само когато нещо дълбоко вътре в нея изпита привличане към силата, която се стреми да проникне. По този начин тя приема или отхвърля тази сила в зависимост от степента на вътрешна еволюция, духовно издигане и психическо равновесие. Една жена може да бъде чиста и на шейсетгодишна възраст, дори след като е имала много изживявания, и обратно - тя може да бъде замърсена и опорочена още на четиринайсет годишна възраст. Тъкмо силата на нейното духовно качество - божият дух, нейният вътрешен произход, може да я спаси от негативна първа сексуална връзка, дори да е млада и неопитна. Това качество представлява смес от наследственост, образование, лични усилия и грижи и чувството за отговорност.
Женският пол е носител на кармата на човечеството, но този въпрос ще анализирам когато му дойде времето.
Има два противоположни типа жени - инстинктивна или утробна жена и интелектуална жена. Инстинктивната жена е тази, чийто мотивационен център не е в мозъка а в утробата. Тя реагира с чувствата си като животните - роб е на инстинктивните си импулси. За разлика от нея интелектуалната жена анализира всичко и оформя по съответен начин поведението си, защото мисленето й е по-силно от инстинктивните импулси. Но тя често реагира на хора и ситуации безчувствено и неженствено. Съществува и трети тип, ще я нарека уравновесена жена. Тя използва съзнателно сърцето си - за да намери равновесие между инстинкта, емоциите и интелекта си. Нейният езотеричен символ е числото 8 в него интелектуалните и инстинктивните потоци се пресичат и регулират взаимно в средата - в сърцето й. Ако уравновесената жена се интересува от майчинството тя прави това свободно като едно от средствата за самореализация, което не и пречи да насочи зачеващата сила към света на философията, изкуството, науката, образованието или други области на изяви. Правилното развитие на емоционалната чувствителност, самоконтролът, господството над себе си, позволяват на жената да стане цялостно същество, което може да надхвърли инстинктивните сили вътре в себе си.