небесната Хикари

За съжаление трябва да кажа, че Хикари не може да се концентрира върху личното щастие. Прекалено е сетивна за болката на света около себе си и въпреки защитната броня на любовта на хората около нея болката от смъртта я следва като сянка. Затова усмивката й е на жена, която е познала твърде много неща - древна душа. Ако виждаш небесната Хикари не изпитваш ли непоносима болка от недостижимото? Хикари е мираж, жена-мечта, царицата на амазонките но има ли нещо по неуловимо от мечтата да превърнеш идеалната жена в своя спътница? Колко мъже биха могли да следват Елизабет І или Жана Д`Арк или майка Тереза в пътя им? Път, който прекроява хаоса, страха, отдалечава мрака. А животът с реалната жена е още по болезнен, защото тя съвсем реално стъпва във въглените на живота. Естествено е човешко същество да не може да понесе кръста на Хикари. Непознаваема е любовта на Хикари. Тя не принадлежи на един рицар, не принадлежи на една общност - тя е въплъщение на вселенската любов и вселенската милост Каннон. Тъгата от загубата и радостта от живота са объркващи за рицаря но това е победата с поглед. Богинята на милосърдието е спътница на войните по бойното поле и понякога забива меча до дъно, за да не страда в непоносима болка смъртноранения войн. Хикари не търси щастието, личното щастие за нея е непостижимо докато светът е затънал в страх и насилие. Хикари води истинска война със силите на мрака и животът на никой нейн спътник не е в безопасност въпреки безусловната й връзка с вселенската Ки. Небесната Хикари е мярата но изборът е личен. Хикари не взема решения вместо никого и ако рицарят сгреши - последствията са разбитото сърце на Хикари. За съжаление изборът е единственият път към самоусъвършенстването, единственото право на божието творение. Пътят към ада е постлан с добри намерения.