Хикари си споделя разни открития с мен, от години. Сред тях е това изключително писмо, което съпругата на един млад даймьо написала малко преди да посегне на своя живот. То не се нуждае от коментар.
Чувала съм, че случайността никога не влияе на хода на събитията тук, под небесния свод и всичко е съобразено с нечий висш и неизповедим промисъл. Да се подслоним под едно и също дърво или да отпием вода от една и съща река - това е било предопределено още векове преди да се родим. Тъй като душите ни са се врекли навеки в съпружески съюз, от две кратки лета сърцето ми те следва неотклонно като сянка. Любовта свърза нашите две сърза, за да се обичат и да бъдат обичани. Наскоро узнах че предстоящата битка ще бъде последната по твоя героичен път, затова приеми този прощален поздрав от своята любяща съпруга. Ето аз, която не храня надежди и не изпитвам радост от земното си битие, трябва ли да те отклонявам от твоя дълг и да разсейвам мислите ти със самият факт че съм жива? Защо? Нима не е по-редно да те изчакам на онзи път, по който всеки смъртен все някога ще поеме? Никога умолявам те, никога не забравяй многобройните благодеяния с които те обсипа нашият добър господар Хидейори.
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
No comments:
Post a Comment