съвършенството

Уменията изисквани от амазонките - домакини не са били просто за показ. Вярно е, че са намирали приложение на светски приеми - били са приемани като нещо задължително за всяка уважаваща себе си домакиня - като неотменна част от гостоприемството. Жената е трябвало да бъде най-вече къщовница и това е била ръковдната идея за нейното възпитание. Затова женските умения са били ориентирани главно към семейния живот.
Затова, колкото и далеч да отвеждат Хикари нейните пориви, тя винаги се вслушва в зова на сърцето си като център на своето същество. И ако на нещо някога е робувала, то това е било опазването на честта и достойнството си, за което е готова да изтърпи всякакви мъки и дори да пожертва живота си.
Ден и нощ, със стихове съчетаващи твърдостта и нежността, дръзновението и скръбта, тя възпява своето малко гнездо. Като дъщеря - тя се жертва за своя баща, като съпруга - за своя съпруг, като майка - за своя син. Затова от най-ранна възраст те е отраснала с идеята за самоотверженост. Животът на Хикари е бил винаги безкористно служене на дълга. Точно в духа на Бушидо - да бъде помощница на мъжа на живота си. След смъртта му, въпреки че отсега виждам огън в очите й, и че гневно ще ми заяви колко ярко е превъзходството на християнството, което изисква от всяка жива душа да носи отговорност единствено пред своя Създател, все пак не може да отрече че идеята за свещения дълг - да служи на кауза несравнимо по-висша от собственото й аз, дори с цената на своята индивидуалност я върна в отбора на живите... Имам предвид самата идея за служение - най-великата която Христос е проповядвал и която се явява съкровената същност на неговата мисия - и в този смисъл Бушидо също е съпричастно към вечната истина.